Преди време едно българско момиче стъпи за пръв път на наша

Преди време едно българско момиче стъпи за пръв път на наша сцена – за малко, като посетител реализатор на Васко Василев. Направи го поради другар. Тя се споделя Светла Василева, родена е в Добрич, работи на сцените на оперните театри в Италия, Франция, Германия, Кралската Опера в Лондон, Операта в Сидни, Австралия и Япония. Пее с Пласидо Доминго и Андреа Бочели, има записи с тях, те я канят постоянно за взаимна работа, а тук никой не я кани. Тук никой не я познава. Защо?

Защо медиите ни бълват вести за Анджелина Джоли, Парис Хилтън и не ми се изброява още за кого – знаем по кое време са родили, какъв брой деца са осиновили, с кого спят, с кого са се разделили, всичко им знаем. А не желаят да напишат за българите, които съумяват някъде из огромния свят в най-различни области?

Някой чувал ли е за портретиста Росен Райчев (Rossin)? С портрета на татко и наследник Буш, в този момент красящ Президентската Библиотека, както и с този на американските президенти на 20. век, българинът се утвърждава като един от водещите и всеобхватни портретни художници в цяла Америка. А за инж. Божидар Янев, който е основен контрольор на нюйоркските мостове? За българката Анджела Данаджиева - проектант с огромни урбанистични и ландшафтни планове, трансформирали образа на градове като Сиатъл, Индианополис, Портланд? За арх. Йорданка Георгиева, която е единствено на 35 години, а към този момент има високо самопризнание измежду американските архитектурни среди? Само за към година работа тя е класирана от калифорнийския вестник „ Ориндж Каунти ” измежду първите 10 най-нашумели и търсени в наши дни архитекти в Съединени американски щати. Сред нейните работи е къщата –дворец на фамозния артист Джеръми Айрънс.

Аз също не бях чувала за тези хора. Знам единствено за всекидневните тежки произшествия по пътищата на България. Научавам незабавно по какъв начин нещо „ сензационно ” се е случило, от рода прасе се люлее на люлка, самодейно. Знам всеки ден какво е споделила Мая Манолова в Парламента, знам „ Оставка! ”, знам кой с кого се е скарал в Народното събрание, кой кого е купил да стачкува, само че не знам някой интелигентен човек да е излязъл с ясно и градивно предложение като паднат „ тези ”, кои да дойдат и за какво тъкмо те. Знам резултатите от футболните мачове на Лудогорец, Левски и ЦСКА, само че не знам, че едно младо момче - Ивайло Иванов, стана европейски първенец по джудо преди две седмици. Те даже по спортните вести не са споделили, ревизирах особено. Колко европейски първенци имаме? И какъв брой постоянно? Че да се държим, все едно, че нищо? Не знам. Наистина не знам. Но знам, че циганката Пенка не стана мис България, само че пък влезе в Биг Брадър All stars, тъй като е огро-о-омна „ star ”. Знам също, че някаква си татуирала името на мъжа на Евгения Калканджиева, щото огромна обич било и щяла да й го вземе тя този мъж. Знам също, че към този момент си имаме и трета Златка – този път алена. Защо знам тези неща? С какво оказват помощ те на смисъла ми на живеене?

Защо не знам за младите математици от СМГ София, които непрестанно пътуват из света и печелят олимпиади? Преди малко напълно инцидентно разбрах, тъй като се поинтересувах, че са завоюва допустимо най-голямото математическо отличие през 2010-а, било такова, което няма по какъв начин да се надмине, можело единствено да се повтори. Не знам по какъв начин се назовава това отличие, тъй като нищо не запознат съм тези неща. Няма кой да ми ги опише. Иначе щях да съм прочела и да знам.

Знам, че големи български мозъци са се пренесли оттатък океана, и не престават да го вършат. Но кои са те, по какъв начин живеят, какво реализират, желая да знам, желая да ме вдъхновят, само че не знам. За да не съм напълно последна, да, има публицисти, които вършат такива излъчвания, като Георги Тошев да вземем за пример, има и други, които ще напишат един път – два пъти, само че когато никой не се интересува от тези неща, даже да си желал да разкажеш историите на съумелите хора, допускам, че ще се демотивираш.

Попитах „ Гугъл ” – Българи, съумели в чужбина. Излезе тематика във конгрес. Добронамерен консуматор предлага на останалите да споделят за българите, постигнали високи резултати в кариерите си в чужбина. Българи, които би трябвало да ни карат да се гордеем. Около 10 % от пищещите във форума споделят имена и достиженията им. Останалите оплюват Кристо Явашев и други имена, за които въпреки всичко знаем нещо. И омаловажават всяко достижение, за което някой е споделил. Зададох на „ Гугъл ” имената, които прочетох във форумите. Нямаше съвсем нищо, писано за тях в медиите. Някога не е имало написано и за цигуларя ни Васко Василев, който в този момент препълва залите, не можеш да си намериш билет за негов концерт два месеца преди този момент. Толкова е огромна любовта към него, че се наложи да продадат билети за генералната му подготовка преди последния му концерт, с цел да могат да влязат всички искащи. Но в миналото не се знаеше нищо за него. Как се разбра? Беше свирил със Стинг, с Майкъл Джексън, по всички огромни международни подиуми. Тук стана известен с новината, че е преподавател на Ванеса Мей, а след това и с любовната история с майка й Памела Никълсън. Покрай това лека бавно хората схванаха какъв огромен музикант имаме.

Спомням си, преди години, ми се обади позната и ми сподели: „ Нали се познаваш с медиите... Алина... от „ Нова Генерация “, нали живее в Канада... Записала музика към филм, цялата музика в този филм я извършва тя, и в този момент този филм има номинация за Оскар за музика. Става ли да уредиш едно изявление? ” Зарадвах се доста. Бях сигурна, че това е страхотна вест. Звъннах на няколко места. Отказаха ми. Стори им се неинтересно. Ако им бях звъннала и споделила: „ Знаете ли к’во, имам ново гадже ” щяха на секундата да притичат за детайлности. За мен, дето не съм от най-популярните. Дори за мен. Щяха. Но от вокалистката на паметната група от 90-те „ Нова генерация ” и нейния проекто-Оскар никой не се поинтересува. Само двама българи са се докоснали до Оскарите по някакъв метод – въпросната Алина Трингова - тогава и години по-рано аниматорът Златин Радев, чийто дипломен студентски филм „ Консервфилм ” беше номиниран в категорията „ Анимационен филм ” за Оскар. И получи 29 награди от разнообразни международни кино фестивали. Проверих в „ Гугъл ” и за него. Една страница излезе. Едно маломерно количество изявления. Ако потегли по улиците и попитам хората: „ Знаете ли кой е Златин Радев? ”, уверена съм, отговорът ще е „ Не ”. Ако ги попитам за Киро Скалата обаче, и за Денди, и за Панайот, и за Недялко, и за Пенка – хората ще ги знаят. Риалити герои. Най-големите.

Не желая това да са моите герои. Съвременната публицистика лази в кръв и злословия и ме въвлича в това. Съвременната публицистика е болна. Съвременният човек е болен – от безлюбовие, от егоцентризъм, от неуважение на отсрещния. Гледа американски филми, американски излъчвания, величае ги и отхвърля всички наши. Какво чакам от народ, който е измислил фразата, отивайки на кино: „ Хубав ли е филмът или български? ”. Да, факт е, че киното ни върви напред със ситни крачки, само че някой направиха огромни – „ Мисия Лондон ”, „ Светът е огромен и избавление дебне отвред ”, „ Дзифт ”... Защо „ Цветът на хамелеона ” завоюва награди по сумати международни фестивали, а у нас на „ София филм фест ” не взе? На нашите кино награди даже не беше номиниран за операторско майсторство – а повярвайте ми, в случай че има къде да го гледате, макар, че се колебая, няма по какъв начин да не се впечатлите от брилянтната му визия, такава, каквато в никакъв случай не сте виждали в български филм.

За бизнес триумфи пък още по-трудно се приказва по медиите. Сигурно, тъй като бизнес новината е обвързвана с името на компанията, а за това се заплаща. Това е реклама. Аз в случай че имах медия обаче, с огромна наслада щях да описвам за Ивайло Пенчев от „ Walltopia ”. За предприемчивостта му, за катерачните стени, които продава в целия свят, за непрекъснатите нововъведения, които прави. Защото когато чух за пръв път за него, на церемонията „ Мениджър на година ”, ми подейства вдъхновяващо и считам, че би могъл да подейства по този начин и на доста други хора. Защото в случай че продължаваме да се интересуваме единствено от леглата на известните и от мръсните им ризи, напълно ще се обезличим. И тук идва едно доста, доста порочно събитие – медиите споделят – даваме на публиката това, което желае. НЕ! Медиите би трябвало да възпитават. Дайте на публиката това, което би я направило човек. Щото публиката в този момент не е човек. Тя е едно пребито куче, което мечтае и тези, от тв приемника, известните, да бъдат пребити, щото „ с какво повече те са повече от мен? ” Затова заглавията, в които има гибел, невярност, неистина, скандал, продават. Защото публиката- пребито куче споделя: „ Аааа, дано му! Браво! Точно по този начин! ” И пребитото куче купува жълтия вестник и споделя на пейката пред блока с другите пребити кучета. И се радват дружно, махат с опашки. Може би му трябват доста години на това пребито куче, за му се случи някакво развиване. И има два пътя пред него – или да почине дефинитивно, или да стартира да харесва положителните вести. Ако някой му ги даде, може и да има късмет.

Ваня Щерева за „ Мениджър ”